ИЗБРЀЦВАМ, -аш, несв.; избрѐцам, -аш, св., непрех. Диал. Брецам1 веднъж или няколко пъти. Хукнаха всички към зимника. Когато нахълтаха при биволиците, Вранка дигна глава да види само кой влиза, дружелюбно им избреца и продължи работата си. Ил. Волен, РК, 8. – Ей, ти, турчине, къде се намираш, та си зинал като магаре. – Весело на мен, пее ми се – избреца самодоволно Ибиш ахчията. Т. Харманджиев, КЕД, 105.