ИЗБРЍЧВАМ, -аш, несв.; избрѝча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Избръсвам, обръсвам. Па си го упоят убаво. Тогай земат да му избричат брадата. СбНУ XI, 109. Кога ойдоа на баня, / Богдана стана берберин, / сите войници избричи. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 311. Да избрича руса коса, / яз ке ида, татко, на войска. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 17. избричвам се, избрича се страд. и възвр. Анани рече: „Ще ми дадеш бръснача да се избрича, по тия гори обраснахме като гробища!“. Козарят извади бръснача – държеше го в една кутия под възглавницата, даде му парче огледало. Й. Радичков, СР, 59.