ИЗБРÒДВАМ1, -аш, несв.; избрòдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Бродя1, обхождам много, всички места или някакво място изцяло, докрай; изброждам, преброждам, пребродвам. Изброди всичките зелени алеи на разкошната Приморска градина с великолепния ѝ вид въз Черно море. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 108. Догдето избродим целия тъмен Триград, проснат надлъж по билото, едва не издъхнахме и ние. Н. Стефанова, РП, 108. В купето пътуваше сам. Влакът бавно избродваше сивите голи планини. М. Яворски, ХСП, 185. И имаха право да мислят, че там трябва да има, което вече ний знаем за Мексико, богати и непобарани земи, които никой дотогава не е смеил да изброди. П. Кисимов, ОА I (превод), 191.
2. Диал. Като бродя, намирам нещо; откривам (Н. Геров, РБЯ). избродвам се, избродя се страд. Той все повече разбираше, че светът не може да се изучи и още по-малко да се изброди. А. Стойнев, С [еа].
ИЗБРÒДВАМ2, -аш, несв.; избрòдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Преминавам през брод на река. избродвам се, избродя се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.