ИЗБРОДЍРВАМ, -аш, несв.; избродѝрам, -аш, св., прех. Бродирам много, всичко или нещо докрай; извезвам, навезвам1. На кое момиче не се иска да си изплете дантели, да си избродира покривки. Н. Каралиева, Н, 131. Празничните дрехи тръстениченката украсява с различни шевици, които тя „извезва“ – избродирва ръчно. Г. Цанев и др., Т, 24. След като завършва гимназия и се омъжва, тя самата се абонира за женски списания, от които използва модели, за да избродирва каренца. А. Гоев, НЗ IV, 179. Избродира цвете на роклята си. ● Обр. Пред тях се разбягаха върху изправените си дълги начупени крака пълчища крабове. Те попълзяваха по пясъка и при оттеглянето си избродирваха по него вълшебни светещи дантели. П. Бобев, ТОб [еа]. избродирвам се, избродирам се страд.