ИЗБРÒЙВАМ, -аш, несв.; избрòя, -òиш, мин. св. -òих, св., прех. Остар. и диал. Изброявам. „Още в XV и XVI век в Македония са творили Станислав от Кратово, монах Исай от Серско, дякон Димитър се от Кратово. Абе какво да ги избройваме – морски капки броят ли се?!“ Хр. Бръзицов, НЦ, 147–148. избройвам се, изброя се страд. При повечето епархии, освен катедралните, избройват се и другите им градове. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7, 15.