ИЗБРÒЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от избройвам и от избройвам се; изброяване. След този член следва други един, който такожде е съставен от преправача, защото не се намира в списанието на отца Паисия. Този член съдържа в себе избройването българските градове и е любопитен от много страни. Μ. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 19.