ИЗБРОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изброя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. 1. Броя нещо, някакво количество изцяло, докрай. Из преданията, които са са съхраниле в любознателната глава на поп Стояна, аз можах да извлека само това, че когато Нено попипал, погледал и изброил своите сто хиляди грошовци, то намислил да се ожени. Л. Каравелов, Съч. VII, 8–9. Любя, ей гори бездънни, / ваште буки стари, / .. / що ги ум не изброява, / и крак не изгазва. Ив. Вазов, Съч. IV, 95.
2. С броене отделям някакво количество от цялото; отброявам. Отваря сандъка [чорбаджи Рангел], изважда мушамената кесия и изброява настрана 54 махмудии. М. Георгиев, Избр. разк., 122. Дядо Смилян по цял ден не се дръпваше от огъня. Вареше картофи казан след казан, изброяваше по равна порция на всекиго. К. Ламбрев, СП, 358.
3. Изреждам по ред, едно след друго. Гроздан все повече се разгорещяваше и започна да изброява всички нечисти дела на Вълчана. Й. Йовков, Ж 1945, 45. Като мислеше сега за щастието на сина си, изброяваше и повтаряше една след друга всички добродетели на снаха си, от едното ѝ око капна в тепсийката мъничка сълза. Д. Талев, ПК, 98–99. В последната глава [Паисий] изброява българските светци и описва накъсо живота и делата на по-бележитите от тях. Б. Пенев, НБВ, 50. И изброява им, изрежда всичко – вещо, / потънко – дом по дом, без да пропусне нещо. К. Христов, ЧБ, 44. изброявам се, изброя се страд. Като се изброяват след това редките качества на покойника като съпруг и баща, призовава се бог да успокои душата му и се дават най-точни указания за неговото опело и погребение. Св. Минков, Избр. пр, 468. Защо толкова трудно се създават хубавите приказки? И коя е причината, че толкова рядко се срещат те, а авторите им във всяка една литература биха могли да се изброят на пръсти? Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2.
◊ Изброявам / изброя дните някому. Диал. Убивам някого.