ИЗБРЪМЧА̀ВАМ, -аш, несв.; избръмчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Изведнъж бръмча, издавам бръмчене за кратко; бръмвам. Мушицата избръмча весело, прелитна на съседната гъба, от нея на другата, на трета. П. Бобев, ЗП, 22. Той легна с дрехите си върху леглото и дълго се въртя. Не можеше нито да спи, нито да мисли за друго нещо. Най-после бе завладян от дрямката, когато долу избръмча кола и спря. Ст. Даскалов, СЛ, 232. Тъкмо сватбата се разбушувала – раздигали вече трапезата, избръмчава една моторетка с кош и спира насред двора. К. Георгиев, ВБ, 56. Самотникът седеше в стаята си и вареше кафе на спиртника, когато съвсем внезапно в дъното на коридора звънецът избръмча продължително и дрезгаво – веднъж, два пъти. Наемателят наостри уши. Св. Минков, РТК, 41.