ИЗБРЪМЧА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от избръмчавам. В стаята беше тихо, чуваше се приятният тих пукот на иглата и случайното избръмчаване на някоя муха горе около гредите, пробудена от горещината на печката. Ил. Волен, МДС, 58.
