ИЗБРЪ̀ЦВАМ, -аш, несв.; избръ̀цна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Обикн. за течност – изтичам изведнъж под налягане; руквам. Понякога от пуканиците избръцва и кръв. Т. Панчев, РБЯд, 140.
