ИЗБРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; избъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. избъ̀рнат, св., прех. Остар. и диал. Обръщам. Посещаваха те дом божий, но не за друго, но да се спрат пред олтаря, да си избърнат гърбовете към светиците и да зяпат горе къде женската черква. Ил. Блъсков, ДБ, 13. Баба Петкана (избръща очи към иконостаса): – У дома кандилото още не е запалено. П. Тодоров, Събр. пр II, 114. На няколко пъти чакаха Апостола да умре. Той се забравяше, краката и ръцете му често изстиваха, схванеше се и избръщаше очи като мъртвец. Д. Немиров, Б, 219. Груил ми грозен, омразен, / издигна очи до небе, / избърна джуни до земя. Нар. пес., СбГЯ, 4. избръщам се, избърна се страд.
ИЗБРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; избъ̀рна се св., непрех. Остар. и диал. Обръщам се. – Мило дете – прошепна в себе си той. И боязливо се избърна да се увери дали не е произнесъл високо тия думи и дали не го е чул Стойко. Ив. Кирилов, Съч. II, 59. Някъде в хана, който се тъмнее отсреща, замъждуква светлина и Стойка се избръща от прозореца. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 215. Кога в сряд Марица отиде, / дятенце са назад избърна. Нар. пес., СбНУ VII, 82.