ИЗБУ̀ТВАНЕ ср. Отгл. същ. от избутвам и от избутвам се. Започва се [ондулирането] надясно, като се изтегля машата, или наляво с избутване в зависимост от посоката на вълната. Г. Георгиев и др., ФПБ, 53.


Източник: Речник на българския език (онлайн)