ИЗБУ̀ХВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от избухвам1; избухтяване1, избухукване.
ИЗБУ̀ХВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от избухвам2. Наблизо проечаваха взривни избухвания: хвърляха във въздуха складове с боеприпаси, мостове. Кр. Белев, РСК, 27. Едно от задълженията на Венко като нощен дежурен на асансьора бе да следи за евентуалното избухване на пожар в хотела. Ал. Бабек, МЕ, 189. Той я намери още по-убита и смутена, едно от скръбта за Лалка, друго от слуха за близкото избухване на въстание в Копривщица и от незнанието що е и къде е Бойчо. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 114. И тая жена, която беше способна и на гневни избухвания, и на голяма нежност, започна да се отнася към Захарча като към син. Й. Йовков, ΒΑΧ, 20.
ИЗБУ̀ХВАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от избухвам3 и от избухвам се.