РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ИЗБУХТЯ̀ВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от избухтявам¹.

ИЗБУХТЯВАНЕ², мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от избухтявам²; избоботване, избучаване.

Източник: Речник на българския език (онлайн)