ИЗБУХУ̀КВАМ, -аш, несв.; избуху̀кам, -аш, св., непрех. Разг. Избухтявам1, избухвам1. – Буху! Буху! – провикна се бухалът. – Какво? Заминаваш ли? Заминаваш ли? – Заминавам – отвърна бабичката. А после попита: – Къде е сестра ми? Иде ли вече? Видя ли я? – Иде! – избухука бухалът. – Погледни напред. Ей там, хеее! Г. Райчев, НХП 1962 [еа].