ИЗБУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Само в съчет.: Избушна съгласна. Грам. Съгласна, при чието учленение се образува преграда и когато тя се разрушава се получава характерен шум, наподобяващ слабо избухване, избух; експлозивна съгласна, преградна съгласна. Резки преходи има например, когато се преодолява преградата при учленяването на избушните (експлозивните) съгласни. М. Янакиев, БС [еа].