ИЗБЪ̀БРЯМ, -яш, несв.; избъ̀бря, -еш и -иш, мин. св. -ах и -их, св., непрех. и прех. Бъбря, казвам нещо изведнъж. Избъбри нещо под мустак, което не може да се разбере, псувня ли е, или молба. К. Величков, ПССъч. I, 71. – А... ти коя си? – едва чуто избъбри Гърдьо. – Гаче е Антица! – щеше да каже той, но замълча и глупаво се усмихна. Й. Йовков, ЧКГ, 136. Слуги, войници бяха наредени пред вратата му, когато пристигна Ян Бибиян, те почнаха да правят такива високи и невероятни подскачания за поздрав и така весело избъбряха някакви думи, наредени като стихове, че на Ян Бибиян тоя прием направи особено впечатление. Елин Пелин, ЯБЛ, 115. Бабичката избъбра нещо, някаква благодарност, навярно, и отмина. П. Вежинов, ВР, 93. избъбрям се, избъбря се страд.