ИЗБЪ̀БРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от избъбрям и от избъбрям се. Всичката тая операция [прелистване на стар тефтер] той я придружаваше с полугласни избъбряния, отнасящи се към личността, която му дължеше. Ив. Вазов, Съч. VII, 14.
