ИЗБЪЗЍКВАМ, -аш, несв.; избъзѝкам, -аш, св., прех. Разг. Бъзикам веднъж или няколко пъти. – Трябваше ли да правя нещо в десет и пет? – попита недоумяващо Фори и в същия миг реши, че може да умре, но няма да пропусне шанса да избъзика Савов. Ат. Липчев, ТП І [еа]. избъзиквам се, избъзикам се страд.
ИЗБЪЗЍКВАМ СЕ несв.; избъзѝкам се св., непрех. Разг. Бъзикам се, подигравам се, закачам се с някого веднъж или няколко пъти. – Цял живот ме пробват... – Е, малко се избъзикахме, за да видим как ще реагираш и дали няма да направиш грешка. Вл. Даверов, ЧДС ІІІ [еа].