ИЗБЪЛБУ̀КВАМ, -аш, несв.; избълбу̀кам, -аш, св., непрех. Бълбукам веднъж или няколко пъти. Виното избълбукваше в гърлото ми. Преди още да се насладя на вкуса му, жена ми влетяваше при мен. Г. Величков, НУ, 131. Патицата се изплаши, изкряка, а пуякът, който се переше на пуйките, пъхна и избълбука. К. Петканов, ЗлЗ, 91.