ИЗБЪЛБУ̀КВАНЕ ср. Отгл. същ. от избълбуквам. През целия път ме обгръщаше ароматът на ягодите. Той ми напомняше за юнските подвиквания на пъдпъдъците, за обажданията на кукувиците – неочаквани като избълбукване на дълбок вир от хвърлен камък. Ив. Давидков, КК [еа].