ИЗБЪ̀РЗВАМ, -аш, несв.; избъ̀рзам, -аш, св., непрех. 1. Тръгвам по-бързо от останалите или по-бързо от обикновено. Иззад къщата се появява Вида и след нея – Рали. Вида избързва, дохожда до оградата и поглежда в градината. Й. Йовков, Б, 48. Понякога прекосяваше човек от покрайнините, но той и сам разбираше, че този гиздав булевард не е за него, той избързваше и засрамено свиваше в първия сводест вход на някой безистен, който водеше към съседните тесни и потаени улички. Ст. Дичев, ЗС II, 123. Затичах към демонстрантите. Някъде напред зърнах пак Ричард. Избързах към него, заблъсках се сред тези тълпи. Б. Йосифова, БЧМ, 29. Не смееше да се извърне, да не би да го види; струваше ѝ се, че чува вече стъпки зад себе си. Тя избърза, пресече първата улица и пое по десния плочник. Г. Райчев, Избр. съч. II, 155. Селим бей яздеше редом с първата кола и се виждаше как задържаше ата си, за да не избързва. Д. Талев, И, 39.
2. Обикн. с предл. с или със следв. изр. със съюз да. Извършвам, правя нещо по-скоро, отколкото трябва, или от срока, за който е предвидено; прибързвам. – И главното – додаде, след като помълча замислен известно време Кир – да търпиш – нито да избързваш, нито да закъсняваш. Обмисляй и върши всичко навреме – в това е сигурният успех. Г. Караславов, Избр. съч. V, 329. Пък дори и да имаше нещо лошо, той не биваше да избързва с решенията си. И без това имаше за какво друго да си помисли тази вечер. В. Райков, ΠВ, 35–36. Заръката на стареца да избързат със сватбата на Марина дойде като облекчение за всички в семейството. Д. Ангелов, ЖС, 191. Нетърпелив момък избърза, обади се: – Ядат ми се варени царевици! К. Петканов, X, 225. Да прикрие омаята, избързва да се смеси с другите момичета. Т. Влайков, Пр I, 26. Тръпнат ледени ръцете на убиец / и пиявици се впиват в буден мрак. / Сянката дори избързва да се скрие, / да не стъпи върху нея кървав крак. М. Петканова, Ст, 45.