ИЗБЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; избъ̀ркам, -аш, св., прех. Диал. 1. Бъркам2 нещо, докато стане готово докрай. – А ти я избъркай качамак да си поразпаря гърлото. Т. Харманджиев, КЕД, 42. Водата кипна бързо, бай Трайко – нашият най-опитен готвач – сложи царевичното брашно, сетне, когато се увари, го избърка, посипа го с масло, нарони сирене и качамакът стана готов за ядене. Сл. Трънски, Н, 236.
2. Сбърквам, обърквам, сгрешавам нещо. Той мислеше, че скоро ще свърши и най-после ще я [момата] пита и за пътя, кой му беше се на ума, като на секий пътник, кога избърка пътя си. Ц. Гинчев, ДТ, 23. Втори овчар загледа са, / загледа са в малка мома, / избърка си сиво стадо. Нар. пес., СбНУ XI, 4.
3. Обирам някого; пребърквам. избърквам се, избъркам се страд.
ИЗБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; избъ̀ркам се св., непрех. Жарг. Давам пари, плащам обикн. неохотно, без желание; бръквам се. – Аха – каза Дачев и запита: – А на онзи, Палигора, съобщи ли? – Не... пък и защо ли... – знаеш го какъв е циция. Най-много да се избърка за две-три лимонади. Сп. Йончев, С, 29.