ИЗБЪ̀РСВАМ, -аш, несв.; избъ̀рша, -еш, мин. св. избъ̀рсах, св., прех. 1. Бърша всичко или нещо изцяло, напълно, докрай; обърсвам, изтривам. Чирачето избърсваше лъснатите от мазнина маси, а стопанинът на заведението, което бе едновременно и кръчма, и бакалница, и салон за политически събрания, дремеше в тъмния ъгъл зад тезгяха. Ем. Станев, ИК I и II, 6. Той изпи чашата, повърна я на Гроздана и си избърса устните с ръкава на абата си. Й. Йовков, Ж 1945, 20. Изведнъж невястата избърсва сълзите си и става да слага паралията. П. Тодоров, Събр. пр II, 228. Стрина Мита ходи у лелини си Недини да вземе в заем винени чаши и сребърния поднос и като се върна, до късно измива и избърсва прибори, чаши, вилици, лъжици. Чудомир, Избр. пр, 69. Избърсвам праха от мебелите.
2. Остар. Заличавам, изличавам нещо; изтривам. През дене си пишех на един от най-добрите си приятели, Ж. З., във вид на шега, че естествените науки трябва да избършат думата привлекателност и да я заместят навред и завсякога с любов. Хр. Белчев, Избр. съч., 97. После идват тревожните дни на войната. Нещо сякаш избърсва живота от лицето на града. З. Сребров, Избр. разк., 148. Слова: „кой знай“, „не вярвам“ и „не мога“ / из речника си смело избърши: / ще можеш всичко – само се реши. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 195. Вий дирите свобода – / освободете се от вас си по-напред! / Ще да избърши бог и сетния ви след / и с топлата ви кръв ще напои земята. Π. Π. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 99. избърсвам се, избърша се страд., възвр. и взаим. Преди да се смажат частите на машинката, трябва добре да се избършат със суха и чиста кърпа. Г. Георгиев и др., ФПБ, 148. Сетне дълго и грижливо се бръсна, изми се, избърса се, изглади панталона си, облече най-хубавата си риза и излезе. Г. Караславов, ОХ IV, 370.
◊ Избърсвам / избърша срама <от челото> на някого. Книж. Възстановявам изгубената чест на някого. – Колко искаш за агнето? – Даром ви го давам. От мене – за братята, дето се бият горе на Шипка за освобождението на нашето мило отечество. – Виж го ти... Всичките удари ο земята. Добре, че има такива като него да ни избършат срама от челата. А. Каралийчев, ТР, 195–196. Избърсвам / избърша сълзите на някого. Утешавам, успокоявам някого. Обичаше да разказва весели случки, особено из живота на актьорите. Той се мъчеше да избърше сълзите на ония, които плачеха за роли. А. Каралийчев, С, 233–234. Ти облекчи ли някога мъките / на угнетените? / Избърса ли сълзите / на някой приневолен? Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 25.