ИЗБЯ̀ГВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от избягвам1. Единият, брадат, му се стори, че беше между ония стражари, които бяха го подгонили при избягването му из къщи. Ив. Вазов, Съч. XII, 108. Мене ме обзе неизмерима тъга – подобно оная, която изпитах една пролетна вечер, когато двамина с баща си ровехме пепелището на изгорената ни къща в Стара Загора. Вместо дирените ръкописи, които аз бях скрил при избягването ни от ужасната катастрофа, ние изравяхме само камъни. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 57.
ИЗБЯ̀ГВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от избягвам2 и от избягвам се. Хвана сега да си обяснява честите закъснявания Христови, неговата мечтателност и избягване другарите си. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 13. Той си въобразяваше, че това е от полза за писателската му работа, ала освен избягването на скуката досега не бе почувствувал практически резултати, защото веднага забравяше тия съчинени съдби. Л. Дилов, ПБД, 134.