ИЗВА̀ЙВАМ, -аш, несв.; извàя, -àеш, мин. св. извàях, св., прех. 1. Направям нещо чрез ваяне. Озоваваме се на площад „Венеция“ с едноименен дворец. По средата на площада Микеланджело изваял от позлатен бронз конната статуя на Марк Аврелий. Л. Мелнишки, ПП, 143.
2. Прен. Изграждам, пресъздавам литературен или сценичен образ. Магда е един от най-драматичните образи, които Будевска извая на сцената. Ст. Грудев, ББ, 59. // Създавам, очертавам в съзнанието нещо. Легендите в Банско услужливо идват в помощ на оскъдните сведения, които имаме за живота на Паисия. Те извайват един ясен и верен образ на първия будител народен. Н. Тихолов, ДКД, 218. извайвам се, извая се страд. Тие, които искат да се посветят на тях [на скулптурата и живописта], знаят, че да се изпише една картина или да се извая една статуя, потребни са технически знания, нужна е сръчна ръка. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 14. Че както в дълбините канаристи / кристалът се извайвал с векове, / тъй горе крепнели душите чисти / в несгоди, под сурови ветрове. Бл. Димитрова, Л, 127.