ИЗВА̀ЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от извайвам и от извайвам се. Чехов и други класици на хумора са показали, че и късият жанр е достатъчен за извайването на монументални, внушителни художествени образи. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.
