ИЗВА̀ЙКВАМ, -аш, несв.; извàйкам, -аш, св., непрех. Остар. и диал. Изведнъж гласно изразявам болка, недоволство от нещо неприятно, скръб, мъка; извайквам се. По едно време някой от навалицата извайка: – Олеле, обраха ме! Д. Калфов, С, 18. Народът извайка, като видя, че жената потъна в огъня. Ив. Вазов, Съч. XXV, 112.
ИЗВА̀ЙКВАМ СЕ несв.; извàйкам се св., непрех. Остар. и диал. Изведнъж гласно изразявам болка, недоволство, вайкам се от нещо неприятно, скръб, съжаление, мъка от сполетяла беда.