ИЗВАЛЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от извалявам1 и от извалявам се. Снегът вали. И няма изваляване. С. Северняк, ВСД, 149.
ИЗВАЛЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от извалявам2 и от извалявам се.
