ИЗВА̀РА ж. Млечен продукт, подобен на сирене, получен чрез варене на суроватка или от пресечено мляко. Извара се нарича един род сирене, което се добива, като се превари суроватка или пък мътеница. Изварата е сипкава и преседлива. Т. Влайков, Р, 6. А стотина разкрача пред него беше юрушка мандра, спорна с хляб, сирене, мляко, извара. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 172. – Искам да закусязаяви той,купете ми нещо. Стражарят се съгласи, взе банкнотата и след няколко минути му донесе банички, направени с извара и с олио. Ем. Станев, ВТВ, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)