ИЗВА̀РДВАМ, -аш, несв.; извàрдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Причаквам някого или нещо да не го изпусна, обикн. за да го заловя; издебвам. Когато научи де бе убежището Славкино, Азатин прати пак евреина с осем души смели татарски конници да извардят и грабнат Славка. Ив. Вазов, Съч. XIV, 102. Би предположил, че могат да го извардят нейде в тъмното с цел да го постреснат, както вършеха това с Малък Крушко, или дори и да го понатупат здравата. Б. Обретенов, С, 208–209. Мелетий беше се влибил в Мириола и често ходеше да я посещава. Костаки като се догажда каква е работата, нагласява няколко турци и с тях извардва владиката у дома си и го заключва в стаята на жена си. Π. Ρ. Славейков, БП I, XXIV. Костенурките са ловят с мрежи или ги извардват при излязването им на бреговете. С. Бобчев, ПОС (превод), 312.
2. Изчаквам с изострено внимание подходящ момент, за да извърша нещо; издебвам. Залутаний ловец в полето, таз тревога / дозел, извардва миг кога се отдели / сокола настрана, двустволка прицели. Π. Π. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 27. извардвам се, извардя се страд. и взаим. Но понякога в разпаленото му [на Стан] въображение се рисуваха страшни картини и нему се струваше тогава, че те живеят в една вечна борба с брата си – следят се на всяка стъпка, дебнат се, подозират се и се извардват един друг като хищници. Г. Райчев, Избр. съч. I, 147.