ИЗВА̀РКА ж. Умал. от извара. Други път тя работи по една неделя на хаджи Митови, дето са край тях, и наместо пари, земе от тях една паница изварка, малко масълце. Т. Влайков, Съч. II, 106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)