ИЗВА̀ЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от извая като прил. 1. Който е с правилни, съразмерни линии, форми, пропорции. Докато всичко у братовчеда му беше тънко, източено, изваяно – и тяло, и лице, Радомир изглеждаше груб и тромав. А. Дончев, СВС, 109–110. Бяла, малко пълна, с врат изваян върху рамена идеални, тя цяла дишаше с пълна жизненост, нега и сладострастие. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 56. Още щом зърна преметнатия изваян крак със светлобежовата коприна на паяжинния чорап, Йоргов повдигна рамене и хълцукна от изненада. Г. Караславов, Т, 16. Ирина носеше хубавичка тъмна рокля, а Бимби – изваян светлосив костюм. Д. Димов, Т, 104.
2. Прен. За музика, реч, стихове – който е добре оформен, богат, звучен; изящен. Изразителна изваяна фраза, неизчерпаемите звукови багри той подчинява на едно художествено цяло и с ярко художествено съвършенство претворява дълбочината на замисъла на първата част на сонатата. НК, 1958, бр. 9, 5. Само изваяната форма на стиха, само хармонията на ритъма и музиката на римата могат да дадат на безсилните думи живата топлина на чувствата. Р, 1922, бр. 72 [еа].