ИЗВЀЖДАМ, -аш, несв.; изведà, -èш, мин. св. извèдох, прич. мин. св. деят. извèл, св., прех. 1. Като водя, съпровождам (човек, или животно), карам го да излезе извън мястото, където се е намирал. Горе на баира се виждаше къщата на Албена, отдето щяха да я изведат. Й. Йовков, ΒΑΧ, 128. Когато обвинителният акт на прокурора беше свършен вече и отидоха да изведат Ламбо, найдоха тъмницата пуста. Ив. Вазов, Съч. VIII, 147. Като изведоха селяните от гората, турците ги задържаха няколко часа на една поляна там, под жежкото августовско слънце. Д. Талев, И, 596. По-лани срещу Никулден събра дружината си пак Рале, изведе я от кръчмата и като я помъкна из село – шеги, подмятания, лудини – нищо не оставиха на мира до тъмна вечеря. П. Тодоров, И І, 117. Той [Динко] отвърна хладно на поздрава на Фитилчето, после влезе мълчаливо в обора и изведе оттам един хубав, загладен кон. Д. Димов, Т, 168.
2. Като водя, съпровождам някого, помагам му, излизайки от някъде, да достигне до определено място; завеждам1, отвеждам. След туй бай Тодор изведе пътниците чак вън от село. Й. Йовков, ПГ, 24. Магдалина казала: – Ще взема оня, който ме изведе на върха на Самодивските скали. Елин Пелин, Съч. I, 106–107. – Все пак, по-добре е да се махнем – отвърна Черганов. – Вие идете в снощната квартира – другарят Стефанов ще ви изведе до Марица по удобни улици. X. Русев, ПЗ, 84. Седна на напречната дъска и помоли лодкаря: – Моля, изведи ме на другия край. К. Петканов, В, 3. l Обр. Всяка измината нощ е за нас крачка към живота. Незабелязано всяка една ни извежда от смъртта към живота. Л. Стоянов, X, 114. Любовта е невинна винаги, каквото и да ни донесе, където и да ни изведе. Бл. Димитрова, Лав., 249.
3. Правя някой да излезе с мен, за да отидем някъде. – Та ви казвам, господин Балчев, изведох я на разходка къде Шарения мост. Ив. Вазов, Съч. IX, 55. Напусто всеки празник свещеникът извеждаше на лития по четирите краища на селото и младо, и голямо. Елин Пелин, Съч. I, 74–75. – Всъщност той наистина е добър човек. Праща ми цветя, разхожда ме понякога с яхтата. Само че понякога ми е тъй неудобно, когато ме извежда. Той е съвсем стар човек. Б. Райнов, ЧЪ, 138. Черковната килия, в която учеха децата, беше тясна и задушна, затуй даскал Бачо Киро обичаше, като се изпролети и затопли времето, да извежда учениците си вън, на полето. Ил. Волен, НС, 86.
4. Насочвам, отправям нещо към определено място. Тия думи той произнасяше натъртено, с предизвикателни интонации, сякаш ракетата е изведена в орбита ни повече, ни по-малко някъде около София и с неговото най-активно участие. Др. Асенов, СВ, 31.
5. За път, пътека, река, следи и под. – имам определена посока, простирам се в някакво направление и насочвам движението на някого или нещо до определено място; водя, отвеждам. Когато видях всичко туй, изведнъж ми стана ясно, че оттук нататък тоя път никъде другаде не води, никъде другаде не извежда, освен на Антимовския хан, и извиках, за да заглуша трясъка на колелата. Й. Йовков, ΒΑΧ, 102–103. Мерцедесът мина край кафене „Брюксел“, после зави по стръмната улица, която извеждаше на шосето за балкана. Ем. Станев, ИК I и II, 256. Тясната, крива калдъръмена улица изведе двамата пътници пред високата ограда. Гр. Угаров, ПСЗ, 52. Най-после открихме един тесен, плитък проток и навлязохме в него. Той ни изведе в малък залив, тих κато езеро. М. Марчевски, ОТ, 45. Излязоха от стаята и се насочиха по дългия мрачен коридор, който извеждаше в мазето. К. Калчев, ЖП, 199.
6. Прен. С предл. от. Ставам причина някой да излезе от някакво, обикн. душевно състояние или положение, да промени състоянието, положението си. Дружбата с Мариана го извежда от апатия и самота, той я вижда във Франкфурт и тези незабравими дни го настройват продуктивно. М. Арнаудов, Г, 48. До колко време щеше да стои така, никой не може угади, ако не беше дошла при нея старата Джевде и не беше я извела от това съзерцателно положение. Ц. Гинчев, ГК, 27. Всяко пътуване вълнува хората, за които то не е професия. То извежда човека от неговото всекидневие, разкъсва едни връзки, създава нови. Ем. Манов, ПЯ, 72.
7. Разг. Прех. и обикн. с предл. на, пред и др. същ. Отвеждам, закарвам някого някъде в положение на обвиняем; изправям1. На другия ден кадията рекъл да го изведат пак пред него. Л. Каравелов, Съч. II, 157. Изследванията по тях [пазарджишките революционни дела] бяха почнали от няколко дена, когато ме изведоха пред изпитателната комисия. К. Величков, ПССъч. I, 63. В това отношение Васил Бошаранов, когото съдът извежда на третата и последната очна ставка в края на същото заседание, е по-честен в показанията си. Ив. Унджиев, ВЛ, 346. Едва след няколко дни ме изведоха на разпит и аз им казах защо съм напуснал групата. К, 1967, кн. 7, 16.
8. С предл. до, на. Насочвам действията, развитието на някого или нещо така, че да достигне до определено състояние. Отчаян от сина си, уплашен от собствената си жена, сега той се зае за работа с някаква нечовешка амбиция, която стресна дори неговите колеги. Може би през тия дни дълбоко вярваше, че ще изведе най-сетне своя институт на световната арена на науките. П. Вежинов, БГ, 120. // Насочвам мисълта към определени заключения, положения. Емпирическото схващане на безсъзнателното и неговата роля при възприятието по този начин ни извежда до психологическата теория на немския философ и психолог Йоханес Ремке. БР, 1931, кн. 8, 300.
9. Спец. Установявам, определям нещо вследствие на някакви наблюдения, изследвания; извличам. Ако нямаше силното въображение на гений, Нютон не би стигнал до мисълта да изведе движението на планетите от движението на хвърлен камък или на снаряд. Псих. X кл, 117. Системата на Берцелиус е напълно непригодна. Това се вижда съвсем ясно от статията на Карл Жерар, който изведе молекулните тегла въз основа на закона на Авогадро – Ампер. К. Манолов, ВХ, 274. През 1897 година Циолковски математически изведе формулата за полета на ракета. И. Спасова, ЧК (превод), 191.
10. Канц. Вписвам служебни писма в изходящ дневник, преди да ги изпратя. Противоп. завеждам2. Ще нареди след това писарят да завежда и извежда писмата, па и да върши текущите канцеларски работи. Т. Влайков, Съч. III, 170. Деловодителката извела писмото и му сложила изходящ номер.
11. Диал. Чрез вада, канал, ров или тръби правя някаква вода да потече, да стигне от някъде до определено място; довеждам, докарвам2. Па си отиде горе ю гора, / па си прекопа гора зелена, / изведе Петре вода студена, / согради Петре чешма шарена. Нар. пес., СбНУ ΧΙ, 375. Още е стигнал Стоян, добил е / в конаци е чешма изградил, / на чешма е вода извел. Нар. пес., СбНУ X, 13. По-стари жени Марку говоре: / .. / „Прокопай, Марко, до две планини, / .. / Изведи, Марко, от море вода, / направи, Марко бре, нова чешма“. Нар. пес., СбНУ ΧLIV, 256.
12. Диал. Измислям, изкарвам. В село на Пелинко изведоха песен. Елин Пелин, Съч. I, 22.
13. Диал. За квачка или змия – излюпвам, измътвам. И пилците разбират от хубавото. На моята круша пилци цвъртят, а децата се радват, радват... Една пролет гнездиха на дебелия клон и пилци изведоха... Г. Краев, СбСт, 137. Чорна ма земя притиска, / .. / змийка ми йочи изпила, / вав коси гнездо извила, / дребни змийчета извела. Нар. пес., СбНУ II, 56. извеждам се, изведа се страд. Ако в тая или в оная местност съществуват възвишености, то под тях е твърде лесно да се изведе вода. Знан., 1875, бр. 15, 235.
◊ Извеждам / изведа на (до) добър край нещо. Разг. Успешно завършвам нещо започнато, предприето. – Вярно, не жаля ни труд, ни средства, за да изведа работата до добър край. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 395. Тя от сега е станала една малка присмехулка и хубава клюкарка; пътят, когото е тя уловила, няма да я изведе на добър край. Ил. Блъсков, РК, 10.