ИЗВЀСТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Вестник. С неизказана радост са завземаме да напишем нещо за тойзи нов известник. Ч, 1874, бр. 11 [еа]. При едно толкова различно съдържание ще намери всякой книжовен чловек нещичко в известника ни, дето да го поучава, весели и да му донася придобивка. БО, 1846, бр. 1, 1.