ИЗВЕСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; известя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Съобщавам някаква вест на някого; осведомявам, уведомявам. 15 минути не бяха са изминали още откак заминаха момчетата за кошарата, когато поставеният под долината караул ни извести, че долу в реката, накъдето заминаха момчетата, са чул глас на изгърмявание на пушки. З. Стоянов, ЗБВ II, 197–198. Изпратените напред разведчици се връщаха, известяваха колоната, че пътят е свободен, и отново се изгубваха напред. Д. Ангелов, ЖС, 424. Сега ти пиша да ти известя, че отивам още по-надалеч. Докторът напуща тукашната болница и заминава за по-добра служба в Мароко. И аз ще замина с него и кой знае кога ще се върна при теб. А. Каменова, ХГ, 240–241. Кашлицата на дядо Вълю, с която той известяваше за своето пристигане, достигаше едра и гръмотевична, отразена от ехото. Л. Стоянов, Б, 170. Щом първите гърмежи по върхищата известиха на Клисура, че фаталният бой настая, народът, обзет от луда паника, удари да бяга към Копривщица. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 159. – Аз ще пратя през това време гонец да извести, че ще закъснеете! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 32. известявам се, известя се страд. известява се, извести се безл. Трябваше, прочее, по-скоро да му се извести за опасността и да му се даде средство да се спаси. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІІІ, 1977, 403. Там ми се извести, че брата ми освободили не за друго, освен зачтото беше опасно болен. Гр. Пърличев, Избр. пр, 31.
ИЗВЕСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; известя̀ се св., непрех. Остар. Научавам се, узнавам. Щом се известих, че Неофит вече тръгнал от Търново, постарах се да науча приблизително кой ден ще стигне в Цариград. Π. Ρ. Славейков, БП II, X. Тие [пратениците] разправиха, че тя [Копривщица] била заобиколена от турска войска. За тие неблагоприятни новини нашите пратеници са известили от овчерите. З. Стоянов, ЗБВ II, 169–170. Благочестивият цар Петър болгарски, който тогда царствовал в старата столнина болгарска Преслава, по случаю дошел тогава в Средец град и като се известил за преподобнаго Йоанна и за чудесата му, пратил девет души, за да го намерат. Н. Рилски, ОМР, 14.