ИЗВЕТРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Геол. Който е свързан с изветряне. По-рядко нефтът пропива цели земни пластове и на изходищата им на земната повърхност образува извори или малки езера, които поради изветрителни процеси са се превърнали на смолисти езера. П. Мандев, СПВ, 45. Непрекъснатото изветряне на скали обхваща горния слой на земната кора на дълбочина често пъти няколко десетки метра и създава своеобразна керемиденочервена изветрителна кора. X. Тилев, Ф, 46.