ИЗВЕТРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изветрявам и от изветрявам се. Въздухът е необходим още и за разлагане на органичните вещества, за изветряване на минералните частици и за натрупване на усвояеми хранителни вещества. Пр, 1954, кн. 1, 25. Творба на изветряванията и ерозията, Комините напомнят еднакво както на Кътинските пирамиди, така и отчасти на Иглите из Алпите. П. Делирадев, В, 77.