ИЗВЕТРЯ̀Л, -а, -о, мн. изветрèли. Прич. мин. св. деят. от изветрея като прил. 1. За спиртни напитки, парфюми, лекарства и под. – който е изгубил от качествата си поради това, че е стоял открит, незатворен. – Гледам как хората ще се избият за парче жилаво месо и чаша изветряло вино. Ст. Загорчинов, И, 185. Забравил съм бутилката отворена и сега ще пием изветряло вино. Изветрял парфюм. Изветряла белина. Изветрели капки за нос.
2. Геол. За скали, почва и под. – който се е променил, разрушил под действието на вятъра и други атмосферни условия; изветрен. Кварцът е един от най-разпространените и най-важните минерали. Среща се най-много във вид на пясък, който се е получил от изветрелите скали, съдържащи кварцови зърна. Ст. Марков, СМ, 70.
3. Прен. Разг. Пренебр. Който е изгубил способността да мисли логично, ясно, бързо, на който са намалели до известна степен умствените способности; оглупял, изкуфял, извеян. – Сега го намирам още повече изветрял. Приказва врели-некипели, да земеш да го заколиш. Ив. Вазов, Съч. XXV, 73. – Татко много ми е сърдит. И ако не стане сватбата тоя месец, не зная, може... Тодора го стрелна с очи и той пресече думите си. Какво можеше да стане? Тоя изветрял старец какво ли пък е намислил? К. Петканов, БД, 17. – Бай Стойне, ти помниш ли кога е издадена наредбата за долното отделение? Някаква кражба е станала, а? – Я знам, дека ме смяташ за изветрял, другарю управител, ама че ти докажем опакото. Тè като сега си спомням сичко. Й. Попов, ТС, 29.