ИЗВЕТРЯ̀ЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на изветрял. В тази степен на изветрялост материнските скали задържат незначителни количества вода. Останалата постъпваща вода се дренира. П. Боянов, П, 129.


Източник: Речник на българския език (онлайн)