ИЗВЕЩА̀ВАМ, -аш, несв. (остар., книж.); известя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Известявам. Тихият и приятен вятър, като разливаше ароматна миризма, извещаваше приближаването на нощта. В. Друмев, НФ, 7. Когато кърджелиете или делибашите мислиле да направят някоя пакост на Копривщица, то дядо Либен отивал напред в своето рождено селце, извещавал жителите, че им грози опасност. Л. Каравелов, Съч. II, 37. Ако агентът срещне име на лице, което, според него, ще гласува за противната партия, той незабавно дава протест против него, а самото лице извещава, че неговото право за гласуване ще се оспорва. Пряп., 1903, бр. 5, 2.