ИЗВЀЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е изгубил способността да мисли логично, ясно, точно, на който са намалели до известна степен умствените възможности; изветрял, изкуфял. – На Мартиновата постъпка може да се реши само един извеян глупец. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 38. Не е като едно време: кажеше ли се за някого, че е социалист, за извеян го вземаха. Г. Караславов, Избр. съч. I, 180. Ако Бог е дигнал ръката си от България, няма да я спаси ни Тертеровия извеян син, ни Андрониковите палисвятовци. Ив. Вазов, Съч. XIV, 69.
2. Завеян, занесен, заплеснат. – Още ли не знаеш, че [дядо Костадин и Танашакът] ни изядоха парите? – Изядат ли се толкова пари? – Не стига това, но Танашакът още ходи да събира. Намират се извеяни да дават още по един път. К. Петканов, СВ, 140. Дойде [Мария] на себе си, досети се за нещо и започна гласно да се укорява: – Колко съм била извеяна, та да не ми дойде на ум! К. Петканов, БД, 117.