ЍЗВИВ м. Поет. Извивка, извиване. Филип си помисли, че може би най-хубавото у нея са очите и тази открита, гъвкава шия, която с чудесен извив преминаваше в раменете. Ем. Манов, БГ, 149. Линията на морския бряг от Варна до Кюстенджа, блатата край Дунава, пътищата, железниците, граничната линия със зигзаговидните си извиви – колко нови неща се научават за няколко минути! М. Кремен, Б, 155. Долитат откъм залата ту бързи, ту бавни извивите на цигулката, окръжени от тържествения съпровод на рояла. Б. Болгар, ВН, 1960, бр. 2907, 2. Под знака на странно чудновата съдба, под лекия хлад на някакви големи крила се развива в бързи извиви на мисълта и внезапни зигзази на настроението драмата „Елга“. Св, 1927, бр. 6, 4.