ИЗВЍВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от извивам1 и от извивам се. – Строй се! Почнахме с клякане, ставане, превиване и извиване на тялото. Г. Белев, ПЕМ, 126. Тогава Македонски, когото това безумно съпротивление докара до беснотия, стана прав, хвана дъската за единия край, опря си крака о корема на влаха и с едно бързо извиване измъкна я от ръцете му, издигна я възло и я стовари по главата му с една страшна сила. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Спирах вечер под столетните великани, вслушвах се в говора им, чувствувах слисаното им притайване, когато славеите възвишеха своите извивания. А. Страшимиров, А, 629. Калъп за извиване на дърво.
ИЗВЍВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от извивам2.