ИЗВЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. За глас, песен, мелодия – който е с извивки. Екна песен – жътварска, тъжовна, извивна. Й. Вълчев, РЗ, 129. Каква потреба има сърцето ни да се отдава на тия танци и да звучи в съгласие със съпроводната музика, все едно дали при дивите удари на тъпани и тимпани, или извивните мелодии на флейтата и цигулката. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 263. – Пъдпъдък, пъдпъдък – едва се чу гласът на птичката и заглъхна, заглушен от извивната и кръшна песен на младежите. Кр. Григоров, Н, 38. Разнесе се сипкав, извивен напев на кавалерийска тръба. М. Кремен, РЯ, 213.