ИЗВЍВКА ж. 1. Дъгообразно извита линия, дъгообразно очертание на нещо. В самото сърце на тези грандиозни скали зее новата незасъхнала рана – тунела, с красива подковообразна извивка. Ал. Константинов, Съч., 241. Тя [Хаваджиева] хипнотизираше с усмивката си, с блясъка на очите си, с извивките на веждите си, с изражението на цялото си светло, вълшебно и властно лице. Г. Караславов, Т, 8. Старото шосе безпомощно следва извивките на терена и удължава с цели четиристотин метра трасето. Н. Хайтов, ШГ, 100–101. Отначало не забеляза никаква разлика и се усмихна. Но като се повзря, видя, че на края на фалшивия подпис извивката не беше точно както на истинския. Ст. Марков, ДБ, 44. // За път, река – завой. С една извивка при чешмата към читалището Главната улица минаваше край църквата, отиваше на запад. К. Константинов, ППГ, 13. Пътят върви на извивки между редки, но исполински габъри. Ив. Вазов, Съч. XVI, 11. Те [Станил и Саулето] спираха от време на време, прислушваха се и отново продължаваха мълчешком по капризните и уморителни извивки на пътеката. Н. Хайтов, ПП, 24.
2. Плавно извиване на гласа или мелодията при пеене или свирене. При втория стих той постепенно се издига и в края му, като се завива по особен начин, тъй се извишава, че нашите малки гласчета едва смогват да изкарат тази висока извивка. Т. Влайков, Пр I, 210. Някъде зад плета пееше проста селянка, която с нескопосани извивки на гласа, измислени навярно от самата нея, изразяваше любовта и тъгата си към заминалия в незнайни земи мъж. X. Русев, ПС, 154. С нищо не можеше да се сравни дивната Кънчова свирня, кръшните извивки, що може да направи само един полски свирец, и то свирец като Кънча. Ц. Церковски, Съч. III, 64. Но в същата минута Павел се яви с цяла дружина свирачи. Без да продума на жена си, той смъкна буренцето от каруцата, прикрепи го до колелата и се запи, увлече се от извивките на свирачите. К. Петканов, ОБ, 181.
3. Прен. Поврат, отклонение, изменение на мисли или чувства. Същевременно писателят следи най-тънките извивки в изживяванията на героя, скрития драматизъм на диалога. Лит. XI кл, 266. Сега с часове ще се възхищава от френската изтънченост, ще се любува на красивата извивка на някоя мисъл. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 281. Последните квартети на Бетховен са най-високата форма на продължителен музикален речитатив, написан полифонично, в който са отбелязани всички извивки на една единна и многолика мисъл. В. Попова и др., Б (превод), 50–51. // Нюанс, незабележимо изменение. Щом навлезем в поезията на Лилиев, еднообразната ритмичност ни поема. Разнообразието у поета е само в нюансите, в извивките, в полутоновете. Е. Каранфилов, Б III, 165.