ИЗВИВЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който е с извивки; извит, виещ се. Войниците минават във верига: със снети вече пушки, приведени и дебнещи, като ловци, в дълга извивлива линия. Й. Йовков, Разк. II, 137. По стръмна, извивлива пътека се изкачихме почти под самия връх. Й. Йовков, Разк. II, 126.