ИЗВЍВЧИЦА ж. Умал. от извивка. – Къде ще бъде най-удобно да се повреди железопътната линия? Макар че знаеше всички извивчици, всички мостчета, всички наклони, все пак сега, когато в ума му узря един нов план, трябваше отново да види, да прецени. Г. Караславов, Избр. съч. X, 21. В най-фините и неочаквани извивчици на негърския джаз европейците намериха своя нервен пулс. К, 1927, бр. 106, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)