ИЗВЍКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от извиквам и от извиквам се. Само ековете им ставаха по-чувствителни на редките наши извиквания и обаждания в букака, дето бяхме пръснати. Ив. Вазов, Съч. XV, 103. Момчето в миг подскочи назад, уплашено от моето внезапно извикване. Д. Калфов, КР, 76.