ИЗВЍЛИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. За река, път и под. – който е с много извивки, завои; криволичещ, криволичен, лъкатушен. – Ако те хвана, Арпакаш, за яката и те потътря към Урвичския манастир, ти, щом те наведа зад Кокаленския баир над искърската бездна и чуеш тайнствения говор на извилистата запенена река, ти ще почнеш да цъкаш с езика си и ще извикаш „брей, че то цяла Швейцария“. Ал. Константинов, БГ, 90. Бях накрай гората. Зад извилистия път се разкриваха нивите, по които, прегънати над оралата си, черни роби оряха. А. Страшимиров, А, 528. Автобусът профуча край последните бели фасади и емна нагоре по извилистото шосе. Първият завой изненадва. Той се намира на голяма стръмнина. К. Кюлявков, СПП, 6.
– От рус. извилистый.